Архипастирско рождественско послание до христолюбивия клир и православните християни от пловдивската епархия
„ Слава във висините Богу, и на земята мир, между
човеците снизхождение ” (Лука 2:14)
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
Отново светата Църква с боязън и наслада ни благовести тайната на благочестието: „ Бог се яви в плът ” (1Тим. 3:16). Какъв път би трябвало да извървим ние, днешните християни, с цел да отправим чист, преклонен, благочестив поглед към тази загадка? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път, който води през скърби към наслада, през времето към вечността.
Небесният Цар от великодушие се яви на земята, живя с индивидите, благовести Божията истина, страда и беше разпнат за нас, само че и възкръсна, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен. Божият Син се въплъти, с цел да донесе на земята светлина, наслада, мир и обич. Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е озарен от тази незалязваща светлина, би настанала същинска наслада, която никой не може да отнеме, тъй като тази наслада е небесен подарък.
Възлюбени, надалеч от Христа, без Христа индивидът не може да бъде жив. Без Христа животът е обезверена обречена битка със гибелта. Без Христа индивидът в никакъв случай не ще открие самия себе си измежду безброй самоизмами, замрежващи дръзкия му поглед. Далеч от Христа индивидът в никакъв случай не ще разбере, че без смиреномъдрие истината е сляпа. Без Христа индивидът не може да съзре измежду гневните талази на времето даже и за момент тихото пристанище и светлия чертог на вечността. Без Христа индивидът неизбежно става плебей на „ духа на времето ”, възкачва го върху престола на мозъка си, кланя му се като на цар и господ, принася му самичък себе си в жертва, мислейки от време на време, че по този начин служи на Самия Христос…
Нима не виждаме през днешния ден по какъв начин вилнее онази мощ – на съблазънта? Сила, която напира да трансформира самото човешко битие в призрачен сън, който ще докара до общочовешка злополука.
Възлюбени,
какъв брой умерено ще бъде човечеството, в случай че откри положителния път към мира. Ако открие скъпото богатство на разбирателството, в случай че популяризира богатствата воля и положителните връзки. Тогава ще настъпи същинското утешение, цялостна откровеност и трайно благополучие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разсъдък и близък си като себе си.
Въпреки тестванията, пред които сме изправени ежедневно, макар компликациите, в които се намираме; макар изкушенията в обществото ни, да не падаме духом, да не се отдаваме на боязън и обезсърчение, тъй като Спасителят Христос се роди поради нас и поради нашето избавление.
Но от опит знаем, че всички сме засегнати от жилото на прегрешението, по тази причина боледуваме и страдаме от непокорство към Божията воля.
Как да се очистим ние, индивидите, облечени в плът? Защо не чуваме Божия апел: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя “ (Мат. 11:28)? Когато Господ ни споделя: „ и Ме призови в печален ден; Аз ще те избавя… “ (Пс. 49:15) за какво не Го чуваме? Защо мъчно вършим положително, а елементарно вършим зло?
Не честваме ли още веднъж Рождество Христово със остарял мая на завист и коварство? (срв. 1 Кор. 5:8).
В този ярък ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава родственици? Не прегрешението ли, който е от дявола? От какво загиваме, в случай че не от ненавист и грехове!
Христос пристигна да донесе мир, като ни сподели: „ Моя мир ви давам “. А ние отхвърляме този небесен подарък и сътворяваме раздори. Христос ни подарява обич, а ние живеем в ненавист. Христос ни подарява помилван, а ние обитаваме в озлобление.
Какво да вършим? Как да живеем, с цел да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, с цел да се изправи най-накрай историческия път и орис на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ пристигна, тъй като нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и тъй като Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс. 120:1-2).
Да вдигнем очи към небето, и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, с цел да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, вярата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде избавително за нас, в случай че Той, Христос, не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи.
И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болежка, всяка компликация и тестване в нашия живот, тъй като с Бога в сърцето страхът изчезва. И умерено можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; избави ни – и избавени ще бъдем, тъй като Ти си нашата хвала (срв. Иер. 17:14).
Синът Божи се въплъти, с цел да ни уточни правилния път в живота, безконечната истина за индивида и жертвената обич в света. „ Аз съм пътят и истината и животът “ (Йоан 14:6).
Христос се роди, с цел да обнови душите ни, Христос се роди, с цел да просвети мозъка ни. Христос се роди, с цел да изцери недъзите ни.
Затова дано и ние да Го приемем с обич, да станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни.
Да съсредоточим всичките си мисли, стремежи и дейности към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в фамилията и с едно сърце и една душа да споделяме: „ Господи! Ти ни даруваш мир… “ (Ис. 26:12).
Възлюбени, дано под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди и в нашите души, и в нашите мозъци, и в нашия живот!
„ Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с забавление, тъй като Той се популяризира! ”
С религия и обич да отправим взор с вяра към Богочовека и Спасителя на човешкия жанр и да възкликнем в молитвен глас сходно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрекъснато възпяват Божията популярност: „ Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Поздравявам освещения клир и Божия народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия със светлото Христово Рождество, и молитвено искам на всички духовно и телесно здраве, благополучие, мир и душевно избавление!
Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ Н И К О Л А Й
човеците снизхождение ” (Лука 2:14)
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
Отново светата Църква с боязън и наслада ни благовести тайната на благочестието: „ Бог се яви в плът ” (1Тим. 3:16). Какъв път би трябвало да извървим ние, днешните християни, с цел да отправим чист, преклонен, благочестив поглед към тази загадка? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път, който води през скърби към наслада, през времето към вечността.
Небесният Цар от великодушие се яви на земята, живя с индивидите, благовести Божията истина, страда и беше разпнат за нас, само че и възкръсна, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен. Божият Син се въплъти, с цел да донесе на земята светлина, наслада, мир и обич. Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е озарен от тази незалязваща светлина, би настанала същинска наслада, която никой не може да отнеме, тъй като тази наслада е небесен подарък.
Възлюбени, надалеч от Христа, без Христа индивидът не може да бъде жив. Без Христа животът е обезверена обречена битка със гибелта. Без Христа индивидът в никакъв случай не ще открие самия себе си измежду безброй самоизмами, замрежващи дръзкия му поглед. Далеч от Христа индивидът в никакъв случай не ще разбере, че без смиреномъдрие истината е сляпа. Без Христа индивидът не може да съзре измежду гневните талази на времето даже и за момент тихото пристанище и светлия чертог на вечността. Без Христа индивидът неизбежно става плебей на „ духа на времето ”, възкачва го върху престола на мозъка си, кланя му се като на цар и господ, принася му самичък себе си в жертва, мислейки от време на време, че по този начин служи на Самия Христос…
Нима не виждаме през днешния ден по какъв начин вилнее онази мощ – на съблазънта? Сила, която напира да трансформира самото човешко битие в призрачен сън, който ще докара до общочовешка злополука.
Възлюбени,
какъв брой умерено ще бъде човечеството, в случай че откри положителния път към мира. Ако открие скъпото богатство на разбирателството, в случай че популяризира богатствата воля и положителните връзки. Тогава ще настъпи същинското утешение, цялостна откровеност и трайно благополучие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разсъдък и близък си като себе си.
Въпреки тестванията, пред които сме изправени ежедневно, макар компликациите, в които се намираме; макар изкушенията в обществото ни, да не падаме духом, да не се отдаваме на боязън и обезсърчение, тъй като Спасителят Христос се роди поради нас и поради нашето избавление.
Но от опит знаем, че всички сме засегнати от жилото на прегрешението, по тази причина боледуваме и страдаме от непокорство към Божията воля.
Как да се очистим ние, индивидите, облечени в плът? Защо не чуваме Божия апел: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя “ (Мат. 11:28)? Когато Господ ни споделя: „ и Ме призови в печален ден; Аз ще те избавя… “ (Пс. 49:15) за какво не Го чуваме? Защо мъчно вършим положително, а елементарно вършим зло?
Не честваме ли още веднъж Рождество Христово със остарял мая на завист и коварство? (срв. 1 Кор. 5:8).
В този ярък ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава родственици? Не прегрешението ли, който е от дявола? От какво загиваме, в случай че не от ненавист и грехове!
Христос пристигна да донесе мир, като ни сподели: „ Моя мир ви давам “. А ние отхвърляме този небесен подарък и сътворяваме раздори. Христос ни подарява обич, а ние живеем в ненавист. Христос ни подарява помилван, а ние обитаваме в озлобление.
Какво да вършим? Как да живеем, с цел да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, с цел да се изправи най-накрай историческия път и орис на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ пристигна, тъй като нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и тъй като Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс. 120:1-2).
Да вдигнем очи към небето, и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, с цел да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, вярата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде избавително за нас, в случай че Той, Христос, не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи.
И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болежка, всяка компликация и тестване в нашия живот, тъй като с Бога в сърцето страхът изчезва. И умерено можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; избави ни – и избавени ще бъдем, тъй като Ти си нашата хвала (срв. Иер. 17:14).
Синът Божи се въплъти, с цел да ни уточни правилния път в живота, безконечната истина за индивида и жертвената обич в света. „ Аз съм пътят и истината и животът “ (Йоан 14:6).
Христос се роди, с цел да обнови душите ни, Христос се роди, с цел да просвети мозъка ни. Христос се роди, с цел да изцери недъзите ни.
Затова дано и ние да Го приемем с обич, да станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни.
Да съсредоточим всичките си мисли, стремежи и дейности към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в фамилията и с едно сърце и една душа да споделяме: „ Господи! Ти ни даруваш мир… “ (Ис. 26:12).
Възлюбени, дано под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди и в нашите души, и в нашите мозъци, и в нашия живот!
„ Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с забавление, тъй като Той се популяризира! ”
С религия и обич да отправим взор с вяра към Богочовека и Спасителя на човешкия жанр и да възкликнем в молитвен глас сходно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрекъснато възпяват Божията популярност: „ Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14).
Поздравявам освещения клир и Божия народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия със светлото Христово Рождество, и молитвено искам на всички духовно и телесно здраве, благополучие, мир и душевно избавление!
Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ Н И К О Л А Й
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ